.png)
Както споменах в предния си пост, да омесиш и сплетеш козунак не е лесна задача. Първият ми опит да приготвя козунак бе по време на пандемията, когато имах цялото време на света, пълната мотивация и увереността, че знам всички характеристики и тънкости. Опитът бе толкова неуспешен, че следващите две години се доверявах на пекарни, знаейки, че това занятие не е за мен.
Въпреки това, тази година бях твърдо решена, че ще опитам отново. Предварително отделих време да се запозная с всички тънкости и препоръки от хора, които все пак не са правили един козунак в живота си :) и знаят с точност на каква температура трябва да бъде млякото, към което да добавим маята, и защо захарта не трябва да бъде в голямо количество :). Е, мили хора, днес, с цел да ви спестя лутането из интернет, ще ви изредя най-ключовите техники и тънкостите при приготвянето на козунак.
Преди да започнете с приготвянето на тестото е хубаво да накиснете стафидите в 3 с.л. ром, за да поемат от него. След първото втасване (за което ще говоря по-долу) трябва да ги отцедите хубаво, за да не са влажни при изпичането.
Маята трябва да шупне в топло, но не горещо, прясно мляко на приблизителна температура 35-38о. Обърнете внимание на качеството й - важно е маята да е жива, а не престояла, за да се задействат свойствата й.
Захарта е пряк враг на глутена. Ако прекалите с нея, рискувате глутентът да не се развие добре и да не ви се получат така наречените конци. За своя козунак използвах 100гр. захар, като експерти съветват да се добави половината от нея още в млякото и маята. Можете да подсилите сладостта на козунака, като наблегнете върху плънката му (шоколад, мармалад, стафиди, тн.).
Бих ви посъветвала да използвате брашно за козунак. То съдържа повече протеин и свойствата на глутена са подсилени. Казват, че конците стават по-изразени, ако използвате такъв вид.
Мазнината я добавям, след като омеся тестото, за да не намаля свойството на глутена. Когато оформите тестото и започнете да го месите, добавете мазнината на части. Тя може да е в съотношение 50:50 масло към олио, а може и само едното от двете.
Техниките, които използвах да замеся козунака, са две. Едната включва изтегляне на тестото по късата страна на плота и завъртане на 90о. С други думи, движенията са две - разтягане напред и въртене по часовниковата страна. Втората техника е удряне на тестото върху плота около 80-100 пъти общо, като аз редувам двете техники. Общото време на месене трябва да бъде поне 15-20 минути, за да се активира глутена и да получите гъвкаво тесто.
За да втаса, поставете тестото в предварително намазнена купа и покрийте с влажна кърпа. Има два начина за втасване - в хладилник за 24 часа или във фурна за 1 час. Лично аз използвам втория начин, като предварително загрявам печката на 40о и оставям металната купа с тестото вътре, като я изключвам. Някои фурни не поддържат една и съща температура, затова си позволявам по средата на втасването да я включа отново и да я спра след 10-15 минути.
След първото втасване се добавя плънката. Тестото се разделя на три фитила (за сплитане на плитка) и се разстила с ръка. Нарежда се плънката и се завиват, след което се сплитат по форма, която желаете, като използвате мазнина помежду им. Хубаво е да оставите разстояние, за да не са плътно сплетени.
След сплитането и намазването на козунака с жълтък, олио и мляко (както съм описала в рецептата си) поставете козунака в тавичка за печене и направете второ втасване, следвайки точка 7.
Вярвам, че след изпълняване на горните стъпки, ще получите желания пухкав козунак на конци! При възникнали въпроси можете да се обърнете към мен!
Comments